Гергана Видова възражда женския футбол в Бургас през 2011 г., когато основава Женски футболен клуб „Бургус лейдис“, преименуван по-късно на „Бургас лейдис“. От 8-ми март тази година клубът носи името „Нефтохимик“.
Гергана е състезателка на бургаския отбор Тривия. През 1995 г. става една от петте действащи футболни съдийки в България, а пет години по-късно става и международен асистент. Притежава магистърска степен от Националната спортна академия. През 2011 г. тя е сред съдиите на Европейското първенство за девойки до 17 години в Швейцария, а през следващата година влиза в състава на съдийския отбор за Европейското първенство за девойки до 19 години, което се проведе в Анталия.
Ето какво разказа Гергана Видова пред клубния сайт за предизвикателствата пред женския футбол в България, за партньорството с ПФК Нефтохимик и целите пред женския отбор.
Как се запалихте по футбола и как се прие Вашето желание да тренирате този спорт от семейството и близките Ви?
Когато бях малка винаги играех с момчетата. Да ритам топка с тях ми беше по-интересно от това да си играя на кукли с другите момичета. Така и се запалих по този спорт. Близките ми, разбира се, не бяха доволни, но постепенно осъзнаха, че футболът е в кръвта ми. Аз учих музикално училище и пеенето също ми се отдава. Те искаха да се занимавам с пеене, но не успяха да се преборят.
Имате 21-годишен стаж като футболен съдия. По трудна ли е професията на рефер от тази на състезател?
Много са различни, но когато си тренирал футбол по-лесно усвояваш тънкостите в съдийството. И за двете професии, както и за треньорството, се изискват специални умения. Отговорността е еднакво голяма. Футболът е колективна игра, ако един обърка, друг трябва да поправи грешката му. Така е и при съдийството. На терена са трима и те трябва да са едно цяло и да се допълват.
Какви качества трябва да притежава един рефер?
Освен теоретичните познания, физическата подготовка и усетът към играта са много важни. Трябва да преценяваш бързо ситуациите, да не се влияеш от външни фактори. Един футболист може да ти развали мача с провокации и да настрои останалите състезатели. Треньорите играят голяма роля, от тях зависи как обучават децата. Много е важно да ги научат да играят по правилата.
През 2011 г. основавате Женски футболен клуб „Бургус лейдис“, който в момента носи името „Нефтохимик“. Какво Ви мотивира?
В Бургас развитието на женския футбол беше спряло от дълги години. Затова още докато бях студентка в НСА си казах, че като завърша ще използвам познанията си от университета и ще се опитам да възродя женския футбол в Бургас. И не само женския, но и девическия. Когато отидох за първи път да тренирам бях най-малката. Всички бяха обиграни и по-големи и не ми се обръщаше внимание. Това ме мотивира да направя така, че да се развива не само женският футбол, а и девическият. Има много момичета, които могат да играят. Те трябва да опитат и да се развиват.
С колко възрастови групи стартирахте и имахте ли женски отбор?
Стартирахме с три възрастови групи и женски отбор. Първата година се включихме в женското първенство, тъй като работихме по Програма за развитие на женския футбол в България. Но поради недостиг на средства се наложи да закрием женския отбор и момичетата започнаха да се ориентират към други клубове. Миналата година го възобновихме. Включихме се в първенството с идеята, че нещата ще вървят по-добре. Потърсих контакти с по-възрастни футболистки, които можеха да помагат на по-малките. Идеята ми беше 16-17-годишните да се състезават с тях в женското първенство. За съжаление нещата не се развиха така, както исках. Опитните състезателки се опитаха да установят контрол над отбора, да се месят в определянето на съставите, което доведе до конфликти и разцепления в клуба. Стигна се до там, че два кръга преди края на есенния полусезон те отказаха да играят в домакински мач срещу Екомет /Пловдив/ и мачът не се състоя. Част от тези хора сега създават нов клуб. Някои от състезателките решиха да се присъединят към тях.
Тогава ми попречиха да реализирам идеята си, но сега я възобнових и се радвам, че с момичетата, които останаха изградихме истински екип.
Колко девойки тренират в клуба в момента и расте ли интересът към този спорт сред момичетата?
Общо са 22. Вярвам, че ще ставаме все повече. От скоро с нас тренира ново момиче, което показва чудесни умения. Тя е шести клас и има голям потенциал, надявам се да е сериозна.
Клубът работи по програма на ФИФА за развитие на девическия футбол. Разкажете какво представлява тази програма.
Втората крачка след като основах клуба беше да започнем да работим по тази програма. Състои се в обучение на треньори от клубове, които работят с девойки до 14 г. Треньори от цяла България се събират в Националната спортна академия, където се водят курсовете със специалисти от ФИФА. Те се състоят от лекции и практически занятия и се провеждат веднъж годишно.
Как се роди идеята за сливането с ПФК Нефтохимик и какви ползи ще донесе това партньорство за женския футбол в Бургас?
Нефтохимик е марка в българския футбол и важното е, че е един. Когато в Бургас преди години е съществувал женски отбор, едно от имената му е било Нефтохимик. Тогава Димитър Димитров – Херо е треньор на отбора. Мисля, че Нефтохимик е клуб, който работи за развитието на футбола и инвестира в развитието на децата. Имах възможността да наблюдавам работата в школата и съм впечатлена от професионализма на треньорите и ръководството. Виждам, че се работи със сърце, в името на децата. Ще си партнираме в популяризирането на дейността ни и в организацията. Радвам се, че ще защитаваме цветовете на Нефтохимик.
Отборът е на последно място във временното класиране, с 0 победи, 9 загуби и 1 равенство. На какво се дължат тези слаби резултати?
Отборът е на последно място и през този сезон най-вероятно ще завърши на последно място. Реалист съм в това отношение. Сега участваме в първенството за жени с малки и необиграни момичета. Мачовете от първенството за нас са едни скъпо платени контроли. Участваме, за да трупаме опит. За следващия сезон ще очакваме много по-добри резултати, но на този етап, при положение, че на полусезона останахме без основни състезателки, слабите резултати не са изненадващи. Просто ще се опитаме да няма резултати като последния мач, срещу Спортика и се надяваме да има по-малко вкарани голове в нашата врата и евентуално и ние да имаме попадения.
Какви са дългосрочните цели, поставени пред клуба?
Дългосрочните цели са да се набират млади момичета, които да се развиват в клуба и когато израснат да остават да се състезават при нас, в Бургас. Ще гоним високи места в класирането от следващата състезателна година.
