Нищо чудно, че в най-голямата страна има и най-много претенденти за титлата.
Претендентите са много, а фаворит всъщност няма. В най-стегнат вид може да говорим за седем кандидати, които да покорят Москва на 15 юли. Историята обаче достатъчно ясно е показала, че столицата на Русия е трудна за превземане, а фаворитът почти никога не успява.
Испания се превърна в горещата тема с кражбата на треньора и светкавичната вендета с Лопетеги, което на свой ред прати темата с откриването, девушките, матрьошките и руските хулигани на заден план. Дали обаче ефектът върху „фуриите“ от сътресенията няма да е обратен на очакваната разруха? Най-големият историк на миналия век - Арнълд Тойнби, твърди, че по-голямото предизвикателството кара народи, племена, градове и всяка една общност да откликнат с още по-голяма енергия. А Испания има капитана Рамос, който е излизал и от по-тежки ситуации в кариерата си.
Ако погледнем очакванията на букмейкърите, то Германия и Бразилия са една дължина пред останалите. Всеки от Великолепната седморка на претендентите, в която са още Аржентина, Франция, Белгия, Англия и Испания, обаче има достатъчно солиден минус, който да ги държи на дистанция от трофея.
Бундестима изглежда лишен от енергия и желание и това трудно може да бъде компенсирано само с класа или синхрон. Още повече, че за разлика от триумфа на световното преди 4 години отборът не разчита на гръбнака от играчи на Байерн. Тогава баварското зачатие донесе епичните моменти срещу Бразилия, Аржентина, Франция и Португалия. Сега половината измежду Филип Лам, Нойер, Боатенг, Томас Мюлер, Швайнщайгер и Тони Кроос или ги няма, или не играят заедно.
5-кратните световни шампиони разчитат на порасналия и улегнал Неймар, около него са впечатляващи изпълнители с типичното бразилско ДНК като Коутиньо, Жезус, Марсело, Фирмино и Вилиан. Отборът има дори солиден вратар в лицето на Алисон от Рома и играе с впечатляващ размах в контролите, където записа великолепни резултати. Когато самбата и купонът при Бразилия вървят прекалено добре, пропаданията им са доказано тежки.
След три Мондиала и четири участия на Копа Америка, като че ли цял свят изглежда изтощен и малко безразличен към поредната атака на Меси за трофей с екипа на Аржентина. Отговорността и паралелът с Марадона явно са твърде смазващи за Лео, за да постигне целта си и сега. А съотборниците му са прекалено индеферентни.
Франция е синкретизъм от талант, умения, липса на дисциплина и непукизъм, който лашка „петлите“ между триумфа и пълния провал. С футболисти като Гризман, Мбапе, Погба, Толисо, Лемар, Канте отборът има всичко, но не и лидер. Почти същото важи и за Белгия, където „дяволите“ изглеждат една крачка по-зрели в сравнение с европейското преди 2 години, когато бяха натоварени с огромни претенции.
Сигурността и хладнокръвието на Вертонген и Алдервайрелд, енергията и техниката на Де Брюйне и Мертенс, мощта на Лукаку няма да бъдат достатъчни за нещо повече от полуфинал. Екстрата може да бъде осигурена само от авангардния замах на Еден Азар, който обаче има навика да се самоизключва за цял сезон във Висшата лига, пък какво остава за един мондиал.
И така стигаме до мъглявината Англия, където погледът пада върху една звезда – Хари Кейн. Мотивиран, лидер, неизтощим, голмайстор, той може да поведе „трите лъва“, въпреки противодействието на мениджъра Гарет Саутгейт. В последните години англичаните като че ли бяха феодално разпокъсани заради множество лидери в лицето на Ламрад, Тери, Джерард или Рууни. Сега Англия има своя крал.
