От четвъртък (4 юни т.г.) по вестникарските маси в цялата страна излиза книгата „С Петър Жеков в зоната на истината" от известния футболен публицист и историк Валентин Василев. Творбата, която е под мотото „Пренебрегнатият голмайстор заслужаваше да бъде № 1", съвпада с 40-годишнината от спечелването на „Златната обувка" на Европа от великия „армейски" стрелец.
Голямата идея на автора обаче е не толкова да отбележи славния юбилей на първото голямо международно индивидуално отличие в нашия футбол, колкото да приближи до новите поколения привърженици на ЦСКА и любители на играта една от най-забележителните фигури през 60-те и 70-те години на миналия век.
Чрез величието и драмата на „българския Герд Мюлер", който поразяваше вратарите от всяко разстояние с убийствената си „левачка", авторът разкрива много непознати, забравени или умишлено подминати обстоятелства от битието на най-популярния спорт у нас от епохата, когато медийната сергия беше ограничена до няколко заглавия, а телевизионният екран предлагаше твърде скромен афиш. Затова е толкова ценна идеята на Валентин Василев да актуализира образа на най-големия наш реализатор за всички времена, който би се наредил до Стоичков и Бербатов на международната сцена, ако се бе родил двадесет години по-късно...
Освен че връща лентата към някои от най-интересните епизоди от летописа на играта, свързани с Жеката, като гола му във вратата на Левски почти от центъра през 1973 г., попадението срещу извънземния Аякс през 1972 г., сребърните медали от олимпиадата в Мексико-68, гола срещу Италия за петото място на националния отбор на европейското първенство през 1968, участието и гола за световния отбор, предложението за трансфер в Бразилия и т.н., Валентин Василев разказва увлекателно и компетентно за много от колизиите и потайностите в нашия футбол от близо половин век насам, проектирани в личната съдба на неповторимия стрелец.
От страниците става ясно, че бат' Петьо, както го наричаха и на „Армията", и в Димитровград, където прохожда във футбола, и в Стара Загора, където прави гръмкото си име, пречеше на някого и по-точно на спекулативния и грубо идеологизиран от Системата образ на Георги Аспарухов, който нямаше нищо общо с човека Гунди. Впрочем двамата големи играчи винаги са поддържали прекрасни отношения и никога не са имали проблеми един до друг на терена.
Ако я нямаше кампанията срещу голмайстора на ЦСКА, националният отбор би спечелил страшно много от партньорството между двете исторически „деветки". Номенклатурата обаче беше жестока към Жеков и той дори не получи признанието за „Футболист на годината" у нас във времето, когато Европа беше в краката му като един от най-големите реализатори на 60-те и 70-те години редом до португалеца Еузебио и немеца Герд Мюлер.
Книгата на Валентин Василев е изключително интересна и като летопис на българския футбол от половин век насам, и като ретро за голямото червено-синьо съперничество в изпълнение на някои от най-блестящите таланти на играта у нас, и като сърдечни страници, посветени на един голям спортист и добър човек.
Прочетете и ще разберете защо и до днес вече 65-годишният бат' Петьо си остава винаги млад със своите неповторими голове.
