Ева Янева е новият капитан на женския ни тим. В първите си изяви като такава тя и съотборничките й стигнаха дo шест победи в европейските квалификации и се класираха за финалите през 2011 г. Преди да поведе отбора в победен ход и на стартиращата на 11 юни Европейска лига, петкратната шампионка на Франция сподели впечатления и надежди пред „Тема Спорт".
Ева, шест безпроблемни победи за вас в квалификациите. Толкова лесно ли ви беше на терена, колкото изглеждаше отстрани?
-Действително, отборите, с които играхме, не бяха на много високо ниво, ние ги превъзхождахме. Всъщност не ни беше чак толкова лесно, тъй като сме заедно от твърде малко време, имаше доста неща, които трябваше да се изчистят в представянето ни. Далеч сме от оптималната форма. Даже мога да кажа, че в момента играем на базата на индивидуални качества, тъй като още нямаме сработ-ка. Трябва по най-бързия начин да достигнем до нея въпреки многото пътувания и важните мачове. Нямаме време да се работи индивидуално с всеки, трябва да се залага на колектива.
Какво промени Нешич с идването си в отбора?
- Доста неща се промениха, откакто той е с нас. Благодарение на неговия професионализъм имаме една нова мотивация, усилията ни са канализирани в правилна посока. Всеки път когато отиваме на тренировка, знаем защо го правим. Знаем, че ще научим нещо ново, ще ни бъде интересно и приятно.
Докъде се простират амбициите на тима в този му състав?
- Непосредствените ни амбиции са за едно максимално добро класиране на европейското първенство догодина. Осмото ни място през 2009 г. може би отговаряше на състоянието ни тогава, но вървим нагоре и вярвам, че догодина резултатите ще са много по-позитивни. А иначе никой от нас не се страхува да мисли дори и за титла от предстоящата Европейска лига. Тази година просто всичко е страхотно. Единственият ни проблем е липсата на самочувствие, което можем да запълним с добро представяне в този турнир. Колкото пo-нагоре се целим, толкова по-добре.
В тима имаше и млади, и по-опитни състезателки. Оптимист ли сте за бъдещето на отбора?
- Определено. Сами видяхте, че имаме доста млади попълнения, които по нищо не отстъпват на четирите момичета, които бяха част от нашия отбор през миналата година. Новите състезателки имат страхотно бъдеще и го показаха безапелационно на терена.
Не е ли голямо противоречието да се надяваме на големи успехи в Европа, при условие че имаме толкова слаб вътрешен шампионат, който се играе в окаяни зали?
-Действително в българското първенство играят само млади състезатели на 16-17 г. От друга страна, националният отбор е изграден главно от волейболистки, които се подвизават в чужбина. Така нещата се балансират. Много се радвам за залата в Самоков, която наистина е едно страхотно съоръжение. В нея имаше много повече публика. Много ме радва това, че волейболът става все по-популярен. Има хора, които се опитват да помогнат отстрани, да направят нещо, да дадат нещо повече.
На кое място в световен план поставяте женския ни тим?
- Иска ми се да поставя тима ни в Топ 10. Все още нямаме постижения, които да подкрепят едно такова твърдение, но аз вярвам, че ще успеем да ги постигнем в близко бъдеще.
Тежи ли капитанската лента?
- За мен това е нещо ново. Разбира се, че тежи, все пак капитанът трябва да дава пример, да води своите колеги. Аз обаче съм много щастлива от тази чест. Хубаво е, че с всички момичета сме приятелки в живота, разбираме се и взаимно си помагаме.
Напускате Кан след пет толкова успешни години в посока Русия. Нови предизвикателства ли търсите?
- За пет години в Кан преживях страхотно хубави моменти. С ръководството и треньорите се разделихме с едни много топли чувства. Аз обаче исках промяна, защото вярвам, че тя ще ме поведе към още по-голямо израстване. Когато се застояваш прекалено дълго и правиш едно, развитието секва. В Кан, каквото можех да взема положително, го направих. Понякога един спортист има нужда от нова мотивация. Избрах Русия, защото там първите десет отбора са с изравнени възможности.
Поддържате ли контакти с колегите от мъжкия отбор, следите ли тяхното представяне?
- Разбира се, че следим изявите им. Нямаме някакви лични контакти. Вярвам, че могат да победят Бразилия в идващите двубои, те са страхотен отбор. Техните постижения са вдъхновение за нас. Те много ни помагат, защото интересът на публиката към нас се увеличава благодарение на техните успехи.