В последните няколко години Ева Янева е най-изявената българска волейболистка. Звездата на националния отбор е с пълен абонамент за титли и купи на Франция от пристигането си в Кан. През уикенда тяигра и във Финалната четворка на Шампионската лига, където тимът й взе бронзовите медали. Хващаме Ева след тренировка. Часове по-рано семейството й е тръгнало за България след Великден в Кан.
- Ева, велик ли беше последният Великден за теб?
- И да, и не. Спечелихме бронзовите медали в Шампионската лига. Можеше и да стигнем по-напред, но не би. Иначе изкарах най-хубавия си Великден заедно със семейството си.
- За втори път игра Финална четворка в Шампионската лига с Кан. Имаше ли разлика?
- Очаквах този път да бъда много по-спокойна. Все пак съм с доста по-голям опит в сравнение с финалите през 2006, когато станахме втори. Въпреки че бях преживявала напрежението от подобна проява веднъж, не успях да преодолея този стрес. Иначе разликата е, че вече си минал през емоциите. Човек разбира важността на мачовете. Тогава стигнахме финала, но загубихме от Перуджа. Сега взехме третото място, което може би беше реалното ни място. Много хора не ни слагаха в сметките и смятаха, че ще загубим полуфинала от Фенербахче с 0:3 или 1:3, набързо. А всъщност се сборихме здраво, играхме тайбрек, който загубихме с 21:23.
- Във Франция вече имаш 5 купи, 4 титли, петата се пече. Изглежда като навик...
- Знаете ли, аз и преди съм го казвала. Странно е, защото за нас винаги има очаквания. Когато си натоварен с това, трофеят не е толкова сладък. А същевременно нямаш право на грешка.
- Мислиш ли вече за смяна на отбора? Договорът ти изтича.
- Да, това със сигурност ще бъде последната ми година в Кан. Треньорът ни Ян Фанг иска да остана и за този сезон, но вече съм решила. Изкарах 5 прекрасни години в Кан, сега е време за промяна. Останах тук толкова време, за да се науча още на волейбол - със силен треньор, в отбор със страхотна организация. И вече е време да си тръгна.
- Коя ще е следващата спирка в кариерата ти?
- Засега не знам. Имам предложения, но нищо на хартия. Насочена съм към Италия и Турция. Може би това са двете най-силни първенства в момента. Искам да продължа развитието си в сериозен клуб. Финансовата страна ще е на втори план, сега е важно да играя волейбол.
- Какво намери във Франция в тези 5 години?
- Много приятели. Затова решението ми да си тръгна от Кан не беше лесно. Свикнах много с хората, със страната. Ще ми е много трудно да си тръгна. Израснах в този клуб, пораснах като личност. Преди няколко дни треньорът Ян Фанг ми пусна една касета със запис от финала срещу Перуджа през 2006 г. Изглеждах като детенце. Сега съм по-улегнала, преди действах много импулсивно. Вече премислям много повече нещата.
- Предстои и нова кампания с националния отбор. Очаква се подновяване на състава с част от отбора, спечелил четвъртото място на световното за девойки. Смяташ ли, че това поколение ще върне успехите на женския ни волейбол?
- Миналата година Елица Василева и Габриела Коева, които са от това поколение, намериха своето място в отбора. Смятам, че това ще продължи и сега. И да, ще стигнат далече.
- Казваш „ще стигнат", сякаш не броиш и себе си в този отбор, въпреки че имаш още доста години пред теб в спорта.
- Не, не. Тук става въпрос дали можеш или не можеш, а не на колко години си. Видяхте как Ирина Кирилова игра финал на Шампионската лига през миналия сезон на 43 години. Така че няма възрастови ограничения. Можеш да си в националния и на 18, и на 45. Не играят годините, а качествата.
Петър Стоянов, „ДелтаНюз”
- И да, и не. Спечелихме бронзовите медали в Шампионската лига. Можеше и да стигнем по-напред, но не би. Иначе изкарах най-хубавия си Великден заедно със семейството си.
- За втори път игра Финална четворка в Шампионската лига с Кан. Имаше ли разлика?
- Очаквах този път да бъда много по-спокойна. Все пак съм с доста по-голям опит в сравнение с финалите през 2006, когато станахме втори. Въпреки че бях преживявала напрежението от подобна проява веднъж, не успях да преодолея този стрес. Иначе разликата е, че вече си минал през емоциите. Човек разбира важността на мачовете. Тогава стигнахме финала, но загубихме от Перуджа. Сега взехме третото място, което може би беше реалното ни място. Много хора не ни слагаха в сметките и смятаха, че ще загубим полуфинала от Фенербахче с 0:3 или 1:3, набързо. А всъщност се сборихме здраво, играхме тайбрек, който загубихме с 21:23.
- Във Франция вече имаш 5 купи, 4 титли, петата се пече. Изглежда като навик...
- Знаете ли, аз и преди съм го казвала. Странно е, защото за нас винаги има очаквания. Когато си натоварен с това, трофеят не е толкова сладък. А същевременно нямаш право на грешка.
- Мислиш ли вече за смяна на отбора? Договорът ти изтича.
- Да, това със сигурност ще бъде последната ми година в Кан. Треньорът ни Ян Фанг иска да остана и за този сезон, но вече съм решила. Изкарах 5 прекрасни години в Кан, сега е време за промяна. Останах тук толкова време, за да се науча още на волейбол - със силен треньор, в отбор със страхотна организация. И вече е време да си тръгна.
- Коя ще е следващата спирка в кариерата ти?
- Засега не знам. Имам предложения, но нищо на хартия. Насочена съм към Италия и Турция. Може би това са двете най-силни първенства в момента. Искам да продължа развитието си в сериозен клуб. Финансовата страна ще е на втори план, сега е важно да играя волейбол.
- Какво намери във Франция в тези 5 години?
- Много приятели. Затова решението ми да си тръгна от Кан не беше лесно. Свикнах много с хората, със страната. Ще ми е много трудно да си тръгна. Израснах в този клуб, пораснах като личност. Преди няколко дни треньорът Ян Фанг ми пусна една касета със запис от финала срещу Перуджа през 2006 г. Изглеждах като детенце. Сега съм по-улегнала, преди действах много импулсивно. Вече премислям много повече нещата.
- Предстои и нова кампания с националния отбор. Очаква се подновяване на състава с част от отбора, спечелил четвъртото място на световното за девойки. Смяташ ли, че това поколение ще върне успехите на женския ни волейбол?
- Миналата година Елица Василева и Габриела Коева, които са от това поколение, намериха своето място в отбора. Смятам, че това ще продължи и сега. И да, ще стигнат далече.
- Казваш „ще стигнат", сякаш не броиш и себе си в този отбор, въпреки че имаш още доста години пред теб в спорта.
- Не, не. Тук става въпрос дали можеш или не можеш, а не на колко години си. Видяхте как Ирина Кирилова игра финал на Шампионската лига през миналия сезон на 43 години. Така че няма възрастови ограничения. Можеш да си в националния и на 18, и на 45. Не играят годините, а качествата.
Петър Стоянов, „ДелтаНюз”
