Бившият волейболен национал Стоян Гунчев е изключително колоритна личност. Мнозина не възприемат неговите идеи за развитието на волейбола, но Стоян винаги е бил интересен събеседник. Следи играта, въпреки че от доста време е безработен. Чувството му за хумор и веселите му истории са безкрайни.
Гунчев е роден на 11 февруари 1958 година. Играл е в Локо (Пд), ЦСКА и Младост (Загреб). От 1978 до 1984 г. е разпределител на националния отбор. Има сребро от олимпиадата в Москва, бронз от европейско първенство и пето място от световното през 1983 г. Водил е мъжките отбори на Локо, Славия и Сесто Фиорентино (Флоренция). Бил е треньор на женския тим на Романели Фиренца.
Със Стоян се засичаме на турнира Дерби Къп в Пловдив. След доста увещания Гунчев се съгласява да даде интервю за читателите на "7 дни спорт".
- Какво прави Стоян Гунчев?
- Нищо. Живея си с олимпийската стипендия. Режа си прасковите и гроздето в родното Йоаким Груево. И правя страхотно червено вино. Но не го продавам, то е за мен и за приятелите ми.
- Не гледате ли волейбол?
- Отдавна съм се отказал да гледам женски волейбол в България. Следя само мъжкото първенство у нас. В отборите ни има доста млади и неукрепнали състезатели.Прави впечатление придвижването на Арда напред.Но има леко снизяване на шампионата в сравнение с предишните години. Причината е повече от ясна. Всичко, което бе качествено, се продаде навън и това лишава от класа българското първенство.
- И защо спряхте да гледате женски волейбол?
- Причините са много и не искам да ги коментирам. Не съм гледал нито една среща. Отказах се.
- Влошеното качество на родното първенство може ли да окаже влияние върху националния отбор?
- Може и да не се отрази, защото повечето ни волейболисти играят в силни европейски първенства. Тренират и се състезават в най-големите и силни клубове. Аз лично бих предпочел у нас да се наложи полският или руският модел във волейбола. Всички добри местни играчи да са тук плюс звезди от чужбина. Но истински звезди, а не случайни. Но всичко това може да се получи само с много пари. Затова този модел е утопичен за България.
- А кога според вас ще влязат пари в българския волейбол?
- Рецептата е ясна. В нормалния свят отдавна са го измислили - Закон за спорта със съответните данъчни облекчения. Спонсорите контролират парите и това е естественият контрол. Държавата винаги ще я цакат докато тя се опитва да контролира парите в спорта. Отдавна отминаха времената, в които държавата знаеше какво става в спорта.
- Но това означава, че всеки спортен министър в България е обречен?
- Не бих казал. Сега в България държавата не дава по-малко пари за спорт, отколкото се даваха през социализма. Ролята на министъра е да оптимизира този процес и да избегне противоречията в него. Спортната система в България бъка от противоречия. Първото от тях е свързано с треньорите. Крайно време е те да се обособят в своя собствена гилдия, а не да са на хранилка към клубовете или към федерацията. В тази гилдия трябва да влизат всички треньори - от първия до последния. Задължително да се минава всяка година през опреснителни курсове, треньорите да четат, да се образоват да се развиват. В Италия тези курсове са задължителни.Най-заслужилите, които имат реални резултати, изнасят практически и теоретически лекции. Казвам - най-заслужилите, а не някакви случайни хора.
- Друго противоречие виждате ли?
- Липсата на професионални мениджъри за играчите и треньорите у нас. Това е голям минус в българския волейбол. Според мен е голяма грешка, че у нас с менажиране се занимават спортно-техническите директори. Това води до срастване на властите в клубовете. Или пък всичко се движи на приятелска основа, което е смешно. Подобно нещо съм чувал да казва за футбола Георги Василев. Според него българските треньори не са никак лоши, но те страдат от липсата на реална защита при менажирането, не са защитени от добри договори. Такава е ситуацията и във волейбола.
- Кои момчета от вътрешното първенство ви впечатляват?
- В нашите отбори има доста интересни играчи.Такива са центровете от Разлог Гоцев и Гаджанов, Теодор Тодоров от ЦСКА, Кадънков от Лукойл Нефтохимик, центърът на Марек Иван Власев, разпределителят на Левски Георги Братоев, Константин Митев. Много хляб има и в Николай Пенчев, но той не се нуждае от създаването на деструктивна конкуренция. Не мога да подмина и македонеца Георги Георгиев. За пръв път виждам толкова добър разпределител от Македония.
- Според вас как се отрази идването на Силвано Пранди в България?
- Положително. Пранди е най-класният треньор по волейбол, който сме имали. Той е рефлективен, мислещ, отворен, склонен към диалог и най-важното - знаещ човек. За мен третото място в Европа е много високо постижение, успех с огромна стойност. Защото бе постигант в конкуренцията на много качествени съперници.
- Какво да очакваме от световното първенство за мъже в Италия, г-н Гунчев?
- Скептично съм настроен за медал от световното. Не защото подценявам нашите. Изключителен успех ще е, ако влезем в тройката на шампионата на планетата. Смятам така, защото Бразилия е отбор с изключителна класа. Руснаците, сърбите и поляците също са сериозни тимове. Не бива да подценяваме и Италия. Силата на тези отбори ме кара да мисля, че много трудно ще влезем в тройката. Но дано да стане, искам и желая националите ни да се върнат с медал.
- Тук сте с малката си дъщеря Маги. Ще стане ли тя волейболистка като вас и майка си?
- Вече е на три години и половина. Ще я направим волейболистка само ако тя иска.
Стоян Гунчев: Пранди е висока топка
Нашите трудно ще спечелят медал на световното, смята разпределителят
